Търсене:
Слънчева напитка

Спомените ми за Западните Индии са богати и неизбледняващи. И колкото повече се връщам назад, толкова повече осъзнавам, че най-хубавите моменти винаги съм споделяла с ледена чаша ром в ръка: возейки се с малко влакче из тучните провинции на Ямайка, в почивките между гмурканията на кораловия риф на Порт Антонио, излежавайки се на един от най-красивите плажове в света - Сейнт Джон, седнала на пясъчната алея в Барбадос, съзерцавайки топящия се като злато залез... Ром, пресен лимонов сок, газирана оранжада, захар, капка горчива Ангостура, резен лимон, череша, парче банан и много лед, удобен стол, нежно поклащаща се палма, ледена чаша в едната ръка и цялото време на света, какво повече би могъл да желае човек.

Любопитно е, че различните напитки по различни краища на света създават характерни настроения: веселостта на германската бира, словоохотливостта на френското вино, меланхолията на водката, формалността на саке... Ромът е пропит с цялата топлина на карибското слънце. Още първата малка глътка събужда чувство на неустоим хедонизъм.

Азиатско растение по произход, захарната тръстика е пренесена от Далечния изток в Европа от Александър Велики в ІV в.пр.н.е. В Египет тя е била основна съставка на арака. Приблизително 2000 г. по-късно, през ХV в., Колумб пренася тръстиката на Хиспаньола (днес - Хаити и Доминиканска република), където тя избуява и се размножава като плевел. Било само въпрос на време местните земеделци да се научат как да пречупят стъблото, как да варят сока и дестилират получената смес, след което да седнат да се забавляват. През ХVІІ в., когато британската армия воювала в Западните Индии, единственото спасение за живота на моряците били позволените малки глътки ром - "изгарящ и ужасяващ адски ликьор". През следващите 3 века всекидневната глътка ром се превърнала в традиция за цялата кралска флота. Два пъти дневно се извършвала церемонията "повдигни духа": мъжете се подреждали в дълга редица за своята дажба грог - ром, размесен с вода. Денят, в който през 1970 г. церемонията била изпълнена за последен път, бил обявен за ден на черната глътка.

Години наред ромът се свързва с моряци и пирати. Но въпреки своята репутация той си остава една от най-меките и приятни напитки, наред с коняка и малцовото уиски.

Ромът може да бъде приготвен директно от захарната тръстика, без да преминава през процеса на ферментация. Тази технология всъщност е приоритетна при един от най-хубавите сортове ром - произвежданият на Хаити и Мартиника. Разбира се, традиционните производители са убедени, че истински ром се приготвя от меласа.

Всички видове ром са кристално безцветни. Лек оттенък може да се появи с течение на времето и да свидетелства за възрастта, а по-силен цвят може да се получи чрез прибавяне на карамел. Традиционните тъмни видове ром идват от Ямайка. Мартиника и Гваделупа произвеждат ароматните ромове, а Куба, Сан Хуан и Вирджинските острови са раят на ефирния ром. Като "Бакарди".

Тази световноизвестна марка е творение на испански търговец на вино - Дон Факундо Бакарди Мазо, който се установява в Сантяго, Куба, в средата на ХІХ в. В желанието си да открие най-мекият, най-зрял и чист ром, той започва да експериментира с различни методи на дестилация, смесване и отлежаване на бъчви от американски бял дъб. През 1892 г. испанското кралство семейство му дава официалното си разрешение и оттогава е известен "кралят на ромовете, ромът на кралете". И днес "Бакарди" е най-продаваната марка алкохолни напитки.

Една от причините за огромната популярност на рома не само на Карибите, но и по цял свят, е възможността да бъде смесван. Извечната рецепта за пунш на градинаря гласи: "Едно за кисело (лимонов сок), две за сладко (захар), три за силно (ром) и четири за слабо (вода)".

Бакарди може да бъде смесван доста успешно с други съставки. Ром, лимонов сок и много лед, например, щастливото питие на американеца Даниъл Кокс, инженер в Дайкири Силвър Майн.

След испанско-американската война през 1898 г. американски лейтенант смесил Бакарди с Кока Кола и вдигнал тост за свободна Куба - Куба Либре.

Ърнест Хемингуей обичал да посещава бар "Ла Флорита" в Хавана, пийвайки си смес от две части и половина Бакарди, сок от половин грейпфрут и 6 капки черешов ликьор. Не е учудващо, че коктейлът се е прочул като Папа Добле.

Ценителите, разбира се, винаги предпочитат чистия ром. Само по миризмата те са в състояние веднага да познаят къде е произведен. А туристите не бива да пропускат да посетят някоя от дестилационните фабрики, за да се насладят на благоуханието на златния Кокспър Ром от Барбадос. Ако не успеят, могат спокойно да отскочат до най-близкия магазин за да си купят бутилка Кептън Морган, запазил своя традиционен дъх и след 300 г., или прочутия Уудс 100 с аромат на карамел, от тръстиките на река Демерара.

Или просто да смесят във висока и изстудена чаша Фламинго, кайсиево бренди, грейпфрут, портокалов сок и много лед, да се излегнат удобно в най-близкия люлеещ се стол и да се отдадат на мечти.

Източник: в-к Пътешествие бр. 10
Дата: 14.07.2000 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Бакхус | Ром | Слънчева напитка
© 2000-2017 Udoma.com. Всички права запазени.