Търсене:
Жан-Лу и Софи откриват морето

Френска приказка

Жан-Лу, малкото приятелче на Софи, се бе покачил върху високия хълм от фин пясък. Оглеждаше се наоколо и вдишваше с пълни гърди.
- Морето е толкова огромно - каза той - чак до края на света.
- Чакай ме - викна му Софи. - Идвам.
Много бе приятно да тичаш с боси крака по пясъка.
- Хайде във водата! - не се сдържа Жан-Лу. - Сигурно е топла.
Софи потопи крачето си съвсем малко, колкото да провери. Жан-Лу обаче искаше да се покаже смел и влезе навътре. Изведнъж една вълна с пенлив гребен се зададе. Момчето чу грохотът й и бързо-бързо избяга на брега.
Софи събираше вече мидички и се направи, че не забелязва бягството на приятелчето си.
Жан-Лу реши да налови скариди. Нали сте опитвали тези малки животинки, пълни с вкусно месце.
- Пази се, Софи - извика внезапно той. От кепчето изпаднаха два големи, боричкащи се рака. Търкулна се и една морска звезда - малка и блестяща като играчка. Двете деца в любопитство гледаха как се опитва да достигне отново морето.
Софи се изгуби за малко и се появи с нещо гумено и червено.
- Това е най-хубавата лодка, която си виждал, Жан-Лу. Само че трябва първо да я надуем.
- Пуф, пуф - наду бузи момченцето. - Ех, че бавно се надува!
- Това не е всичко - съвсем го отчая Софи. - После трябва да се надуят и шамандурите.
Раз-два, раз-два - двете деца закрачиха към морето. С най-хубавата и най-бързата лодка на света!
- Дано не страдаме от морска болест - сети се Жан-Лу след като лодката се преобърна веднъж. После още веднъж и още. Вече не беше страшно, а весело. Само кученцето гледаше с големи уплашени очички.
Хайде пак на брега.
- Искаш ли да играем на хвърчила? - попита Жан-Лу.
- Разбира се.
Речено-сторено.
Голямата бяла птица се издигна високо, високо в небето. Като размота малко канап, Жан-Лу хукна по пясъка, а хвърчилото се издигаше все по-нависоко.
- Искам да полетя и аз - плесна с ръце Софи.
- А на мен ми се играе на прескочи-кобила - отговори Жан-Лу.
Софи се наведе и Жан-Лу ловко я прескочи.
- Колко си тежък - нацупи се Софи - не ми се играе на тази игра.
- Тогава да скачаме от дюните - светнаха очичките на немирника.
Това бе любимата му игра. Обожаваше момента, когато се засилваше, отскачаше и сърцето сякаш замираше в мига на полета...
- Жан-Лу, виж, Кадишон - момиченцето сочеше към малко дългоухо магаренце, отдавнашен техен познат. - Искаш ли да го пояздим?
- Искам.
Кадишон обаче никак не се зарадва на новия товар, защото цял ден бе носил на гърба си други деца. Той легна и вирна копитата така, както само както едно малко магаренце умее. Софи се опита да направи същото. Падна голям смях. Даже и песен му изпяха:

Магаренцето малко,
добрият послушалко
така се измори,
така се измори...
То иска само малко
сега да полежи.

Стана три часът - началото на конкурса за замъци.
Безброй ръчички заработиха в надпревара. Гребла, лопатки и кофички - всичко се разбърка на плажа. Защото да построиш хубав пясъчен замък съвсем не е лесна работа.
Жан-Лу и Софи вложиха цялото си старание в строежа. Кученцето им помагаше, доколкото може да помогне едно кученце.
Беше толкова топло, че телцата плувнаха в пот. Вече се разпознаваха стените и оградите на замъка. Жан-Лу се зае да прокопае тъмно подземие. Софи заглаждаше купола. И изведнъж всичко рухна! Сълзи напълниха очите на Жан-Лу, но нали беше мъж... Софи стоеше с отворена уста и дори дума не можеше да каже от мъка.
Един възрастен чичко се приближи до тях и веднага разбра какво е станало.
- Нищо не е загубено - каза той. - Имате още час. И не забравяйте първо да намокрите пясъка. Жан-Лу се захвана отново. Софи хукна да носи вода с кофичката.
И ето го накрая замъка - с кули и бойници, същински средновековен замък!
- Изморен съм - призна си Жан-Лу.
- И аз не мога повече - отвърна Софи. - Дали ще спечелим наградата?
Жан-Лу не отговори. Той вече спеше. Присъни му се, че е в някаква градина - най-красивата градина на света. Тя бе пълна с непознати, странни същества: риби-котки, риби-клоуни, риби-папагали. Морските рози танцуваха специално за него. Разхождаше се по килим от звезди, играеше си с мъничките червени рачета... Неочаквано срещна невиждани раковини - черни, жълти, на бразди, спираловидни, като китайски шапки, бели, седефени - като истински скъпоценни перли... или розови - като ноктите на Софи.
Журито вече бе свършило заседанието си и търсеше под дърво и камък победителите. Когато ги намериха заспали, всички избухнаха в смях:
- Шшшт! Не ги будете!
- Оставете ги. Сигурно сънуват.
Като се събудиха Жан-Лу и Софи намериха... познайте какво? Едно чудесно сандъче и диплом със следният надпис: "Първа награда от конкурса за най-красив пясъчен замък. Присъжда се единодушно на две заспали деца."
Снишеното небе с гъсти облаци изведнъж почерня. А морето сякаш изсветля. Заваля като из ведро. Плажът опустя. Останаха само двете деца и кученцето, скрити под лодката. Мокър от дъжд не се бои. Пък и в сърцата им имаше толкова слънце.

Дата: 11.09.2000 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Детска | Приказки | Морски | Жан-Лу и Софи откриват морето
© 2000-2017 Udoma.com. Всички права запазени.