Търсене:
Защо се държим неловко в асансьора?
Липса на контрол е основният проблем с безпокойството при пътуването в асансьор
Липса на контрол е основният проблем с безпокойството при пътуването в асансьор

"В асансьорите нямаме достатъчно място. Когато се срещаме с хора, имаме поне една ръка разстояние помежду си. Това не е възможно в асансьорите и това прави пътуването противоестествено" - обяснява професор Бабет Ренебърг, клиничен психолог в Свободния берлински университет.

В такива малки, затворени пространства е изключително важно, обяснява тя, човек да се държи така, че поведението му да не се възприеме като заплашително, странно или по какъвто и да е начин двусмислено. Най-лесният начин за това е да се избягва поглеждането в очите.

Но може би има нещо повече, от социална непохватност, в това поведение.

"Дълбоко в съзнанието ни оставаме малко неспокойни. Не ни харесва, че сме затворени на едно място. Искаме да излезем от асансьора възможно най-бързо, защото, сещате се, мястото е зловещо" - разказва Ник Уайт, чиновник от Ню Йорк, който е имал нещастието да прекара 41 часа, в заседнал асансьор.

По време на злощастния си престой, в асансьора, през ума на Ник Уайт преминават мисли за друго затворено, малко пространство – гробница. Би било разбираемо, ако той никога повече не стъпи в асансьор, но това е невъзможно да случи в град, построен във вертикалната плоскост и за човек, който има амбиции да се развива в кариера, различна от тази на портиер.

"Определено се сещам за това, което ми се случи, всеки път, когато се кача в асансьор, но това е част от пътуването ми за работа, частта, върху която имам най-малко контрол" - признава Ник Уайт.

"Точно тази липса на контрол е основният проблем с безпокойството при пътуването. Намираш се в машина, която се движи, без да имаш какъвто и да било контрол над нея. В асансьора не виждаш двигателя, не знаеш как работи. Усещането за пасивност в ръцете на машината може да стане още по-остро, когато навлезем в ерата на безбутонните "умни" асансьори.
Пътниците показват карта пред охраната или докосват централното контролно табло, след което се отправят към съответния асансьор, който е програмиран да спре на техния етаж, без да са необходими допълнителни команди. Системата е разработена, за да премахнат ненужните спирания, но въпреки че е по-ефективно, возенето в такива асансьори прави хората неспокойни.
Въпреки съмненията и безпокойството, свързани с возенето в асансьор, те са по-безопасни от автомобилите и значително по-безопасни от ескалаторите. Те са една от най-безопасните форми на транспорт, като се погледне статистиката за милиардите изминати километри от асансьорите на година и много, много малкият брой инциденти" - убеден е човекът от асансьора Лий Грей.

Всички знаем това. И това е причината да използваме това превозно средство всеки ден, въпреки тревогите си.

"Научили сме се, че возенето в асансьор е безопасно и затова се качваме в него всеки ден. В известен смисъл това е триумф на рационалното над животинските инстинкти. Тази мисъл, че с возенето в асансьор, сме станали по изтънчени, може да ви придружава при следващото пътуване, но при никакви обстоятелства не започвайте разговор на тази тема с другите пътници!" - съветва професор Ренебърг.

Източник: Бабет Ренебърг
Дата: 17.08.2012 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Антре | Комшулук | Защо се държим неловко в асансьора?
© 2000-2017 Udoma.com. Всички права запазени.