Търсене:
Как да бъдем полезни на жертва на домашно насилие
Насилието винаги е неприемливо Насилието винаги е неприемливо

Да бъдем разбиращи

  • Да изслушваме, да не осъждаме жертвата. Да й покажем, че сме на нейна страна.
  • Да й покажем, че смятаме нейните чувства за разумни и нормални.
  • Да дадем време на жертвата да вземе собствените си решения, без да я съветваме да се върне при приятелката или партньора си и да се опитва да оправи отношенията си с нея/него. Да не я притискаме да взима бързи решения.
  • Да я оставим да говори за емоционалната страна на своята връзка с приятелката/партньора. Да не я критикуваме за това, че живее с насилник. Да опитаме по-скоро да й обясним, че ако не бъдат взети някакви мерки, насилието в двойката ще прогресира.
  • Да й помогнем да наблегне на позитивното в това, което се случва.
  • Не трябва да й казваме, че е длъжен/а да стои при партньора си заради децата, напротив.
  • Трябва да я поздравим за това, че е намерил/а сили и смелост да говори. Защото това показва, че усеща семейството си като вредно и неподходящо, както за собственото й/ психично здраве, така и за нормалното израстване на децата им. Фактът, че споделя, означава, че извървява първите крачки за осигуряване на по-добър живот за себе си и за децата.
  • Трябва да уважим потребността й да запазим казаното в тайна, ако ни помоли за това.

Да помогнем на жертвата да се свърже със служби, които подкрепят хора, преживели насилие

  • Проучете какви организации за подпомагане на жертви на насилие са на разположение в града или в региона. Разкажете за тях на жертвата. Съобразете се с потребностите на човека и се информирайте, дали организациите могат да се погрижат и за децата, ако има такива.
  • В случай, че се опитвате да помогнете в ситуация на психологическо или физическо насилие, убедете жертвата да потърси помощ от полицията.

Какво бихме могли да и кажем?

Изразявайте ясни и кратки послания, като например:

  • Насилието винаги е неприемливо. Никога няма основателно извинение за него.
  • Сигурността на децата е от първостепенно значение.
  • Жертвата не е причина за насилието. Отговорност за това носи единствено насилникът.
  • Жертвата няма да успее да промени нито насилника, нито нейното/неговото поведение.
  • Извиненията и големите обещания няма да прекратят насилието.
    Жертвата не е сама с проблема си.
  • Насилието не е загуба на контрол. То е поведение, с което си служат хора, за да контролират другите.
  • Насилието носи травматични последствия за децата.
  • Съгласно Закона за защита срещу домашното насилие, да биеш партньора си е престъпление. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:
    • съпруг/а или бивш/а съпруг/а;
    • партньор, с когото живеят на съпружески начала;
    • партньор, от когото има дете и др.
  • Убедете жертвата, че трябва да се обърне за помощ към полицията и организациите, подпомагащи жертви на насилие.
    Възможно е жертвата да e уплашена и объркана и да не може експедитивно да вземе мерки, но самият факт, че се опитва да търси помощ и съдействие, е окуражителен. Всеки път, когато полага усилия в тази посока, жертвата става по-уверена във взимането на по-смели решения.
Дата: 09.11.2005 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Антре | Комшулук | Как да бъдем полезни на жертва на домашно насилие
© 2000-2017 Udoma.com. Всички права запазени.