Търсене:
Пасифлора - за хората със страст към екзотиката

Пасифлората се среща в различни цветове – червено, бяло и синьо. Пасифлора Каерулея (Passiflora Caerulea), цъфтяща  в тъмно синьо. Приблизително година й е нужна, за да даде екзотичните сини цветове. Тя е сложно заплетена и богато оцветена и се увива чрез филизите си. У повечето хора думите "страстно цвете" извикват във въображението картина на екзотични места и хора, и на плод с мистериозни качества на афродизиак. Всичко това не е далече от истината.

Само погледнете това разкошно цвете с неговите красиви венчелистчета, очарователни тичинки в цветната корона и androgynophore (тичинките и пестиците са разположени в стълбче, което се издига над венчелистчетата ). Точно по тази причина студентите по ботаника изучават това цвете, а цветните близалца обясняват защо пасифлората е била обявена за цвете-чудо от Джакомо  Босио – монах-учен от 17 век. За Босио, седемдесет и двете тичинки в короната на цветето изобразяват броя на тръните в короната на Христос. Обилните красиви листа са във формата на върха на копие, което пронизва Христос, докато долната страна на листата е белязана с тъмни кръгли петна, които символизират тридесетте сребърника, които Юда получил задето е предал Христос. Хората от 17 век били обсебени от Христос и придавали на всичко религиозно значение. Оранжевият плод е също толкова красив.

Родена от тропическите джунгли на Южна Америка, Пасифлората обича високите температури ( над 60 гардуса по Фаренхайт ) и добре дрениращи се богати почви. Тежките слани биха могли да убият растението. Затова го засадете на закътано място с много слънце или в полусянка. Задължително обогатете почвата с органична тор. Преполиването също може да убие растението. Обилното наторяване ще защити корените през зимата. Пасифлората е доста "ящна" и има нужда от наситена тор два пъти в месеца. Като енергично пълзящо цвете, Пасифлората се нуждае от стабилна решетка (рамка ), по която да се катери.

Лесно е да се захване растение от семена, но тъй като е вероятно новото растение да не е идентично с растението-майка, препоръчвам размножаване чрез резници, за което най-подходяща е късната есен. С остър нож или градинарски ножици отрежете внимателно под възелчето на първото или второто старо листо от крайната пъпка. Внимателно отстранете долното листо, заедно с дръжките/стеблата. Потопете резника в прах/пудра за корени и вкарайте около половин инч в почвата. Петнадесет резника ще се съберат в саксия, широка 15 см. Възлови резници за полезни когато материалът за връхни резници е недостатъчен. Те трябва да са с 2 или 3 листа и да са махнати долното листо и дръжките. Предимството тук е, че така можете да се сдобиете с голям брой резници от една издънка. Смес от еднакви части пясък и торфен мъх са идеална среда за резниците, отколкото само пясък, перлит или торф.

Поддържайте температура на почвата към 65-70 градуса по Фаренхайт. Резниците ще поникнат и на по-ниски температури, но ще отнеме повече време. Много видове могат да се развият добре на топло върху перваза на прозореца, но е необходимо да ги покриете с чиста найлонова торба през първата семица или за по-дълго. Внимавайте да не стане прекалено влажно под торбата, като за целта я махайте за известно време през деня или пък направете дупчици за проветрение. Присадете резниците, едва след като се е образувала добра коренова система.

Дата: 22.09.2007 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Вила | Цветя | Пасифлора - за хората със страст към екзотиката
© 2000-2018 Udoma.com. Всички права запазени.