Търсене:
Кратка история на кафето

В едно от най-старите предания се говори за етиопския овчар Кади. Много пъти овчарят, пасейки своите кози, забелязвал, че те ставали необичайно възбудени, когато се хранели с плодовете на един диворастящ храст. Кади вкусил от тези плодове, които приличали на вишни, съдържали две зърна и имали стипчив вкус. За негова изненада веднага след това той почувствал прилив на сили и бодрост и умората му напълно изчезнала. И така, според преданието козата станала причина да се открият чудодейните свойства на кафето.

Едва през VII век кафето е пренесено от Африка в арабския свят. Много векове е трябвало да минат, за да се оценят неговите качества и то да бъде разпространено по цял свят. През XVI век пиенето на кафе е станало истинска страст на арабските мюсюлмани. Това предизвикало необяснима тревога сред сановниците на исляма и през 1511 г. те свикали в Мека прочутия "Съвет на кафето". Религиозните политици решили, че то е дяволско питие, което действа върху ума и чувствата и отклонява правоверните от пътя на вярата. Кафето било забранено наравно с виното, макар за това да няма и нито дума в корана.

Онзи от мохамеданите, който продавал или пиел кафе, бил строго наказван. Но омаята на кафето била толкова силна, че нищо не било в състояние да спре неговия триумфален ход.

От арабските страни най-напред кафето преминало в Турция. Турците започнали масово да го пият през първата половина на XVI век по времето на султан Сюлейман Велики. Двадесет години по-късно в Константинопол се появили и първите кафенета. Вероятно първото такова е било създадено през 1554 г. През първите години кафенетата били посещавани от избрани хора - учени, философи, хора на изкуството. Пред чашката с ароматно кафе в приятна обстановка всред познати и приятели се водели оживени разговори. Не случайно тогава те били наричани "научни кръжоци". Кафето било приготвяно и поднасяно като се спазвали определени традиции, които създали понятието "кафе а ла турка". Кафеджията го приготвял в медно джезве, на слаб огън от дървени въглища. То трябвало да кипва бавно, за да се образува отгоре каймак. Поднасяли го в чашки - филджани. Турците го пиели бавно, на малки глътки и с шумно сърбане (с кеф).

След време кафенетата започнали да се посещават и от хора с други интереси. Заговорило се за политика, издигали се лозунги за справедливост и против деспотичната власт на султана, кроили се заговори. Султанът научил за това "разположение на духовете" от употребата на "дяволското питие" и издал следната заповед, от която може да си паднеш от смях:

"Величественият, най-прочутият, най-силният в света владетел и господар, халиф и падишах Мурад IV, господарят на света взе мъдро решение: затваря всички кафенета. От тази вечер нито едно кафене няма да работи. Няма да се продава тази язва, този стълб от шатрата на пиянството и разврата. Нека не се намери неразумен човек, който да не се вслуша в заповедта, защото отсичането на главата му ще бъде най-малкото наказание..."

На хорицата тогава обаче не им е било никак до смях. Същата нощ Мурад придружен от голям патрул, излязъл да извърши проверка. Резултатът - 146 кафеджии и клиенти били заловени, заклани и после окачени за назидание на останалите.

Всичко това предизвикало недоволство у хората. Съчинявали се позиви, които нощно време били разлепвани по къщите. Ето един подобен позив: "Свирепи султане, преди да поставиш извън закона арапина (зърната на изпеченото кафе), разпръсни, тиранино, парите, които се издигат от кръвта , която проливат палачите ти всеки ден, бунтувайки угнетените ни души."

Султанът бил принуден да отмени заповедта и кафенетата били отново отворени.

Към средата на XVII век кафето проникнало и в Европа. Вероятно първият товар с кафе е пристигнал във Венеция през 1615 г. с венециански кораб, а първата чашка кафе за венецианците е приготвил папския посланик в Персия Дела Вале, след завръщането му в родината през 1662 г. Малко по късно били открити първите кафенета в Италия.

Според хроника запазена в "Бритиш Мюзиум" англичаните започнали да посещават кафене през 1652 г. Собственица на първото кафене в Англия била гъркинята Паскуа Розе. Тя рекламирала кафето по следния начин: "Кафето прави духа по-бодър, изпълва сърцето със радост, отлично действа срещу възпаление на очите, предпазва и лекува воднянка, подагра и скорбут". Поне за първите две е била права. Към края на века броя на кафенетата в Англия надхвърлял три хиляди. Само два факта са достатъчни за да очертае специалната им роля на острова. Кралското научно дружество е правоприемник на Оксфордския клуб-кафене, а сър Едуард Лойд бил собственик на кафенето, в което е създадено знаменитото морско застрахователно дружество. Но в Англия все пак кафето било обречено да остане в сянката на чая - ритуалната напитка на английския следобед.

"Тази черна и горчива напитка" според френския историк Жан Клод Болон бързо завъртяла главите на парижкото добро общество, което оценило нейните свойства да "изостря мисълта и да стимулира разговора". Сюлейман ага, посланик на султана в Париж, по време на първия официален прием поднесъл на гостите турско кафе, което предизвикало всеобщо възхищение. Три години по-късно, през 1672 г. на площад Сен Жермен било открито кафене, което било масово посещавано. Собственик му бил арменецът Паскал. През 1690 г. един грък открил ново много популярно кафене - първото кафене шантан, където посетителите пеели песничка, възхваляваща кафето. Друго любимо на парижаните кафе, наречено "Прокоп", на името на собственика си италианеца Прокопио дел Кастел, отворено през 1686 г. продължава да съществува и до днес. Знаменитото кафене е посещавано от Волтер, Русо и Бомарше, по-късно от Марат, Робеспие и Далтон. Твърди се, че капитан Наполеон Бонапарт заложил там шапката си след слаба игра на шах.

Ориенталската привичка явно много бързо се наложила, защото според една карта от XVIII век броят на парижките кафенета бил между 700 и 800. Те бавно започнали да изместват кабарето от всекидневието на французите и скоро в двата вида питейни заведения се оформила различна публика. Докато за кабарето е характерно пиенето на вино и забавления с лековати жени, кафенето по правило предлага вестници и предразполага към по-сериозни политически разговори. Забавленията тук са игра на карти, шах и билярд. През юли 1789 г. парижките кафенета около "Пале роял" били пълни и шумни. Някакъв малък дял от това, което предстояло да се случи, трябва да е имало и ободряващото и възбуждащото сетивата кафе. То играло и известна роля в Октомврийската революция. В една история на европейските кафенета между другото се споменава, че през есента на 1916 г. Тристан Царя играл шах в цюрихското кафене "Одеон" с руснак на име Ленин, който чакал някакъв пломбиран влак, да го закара в Русия.

Кафето предизвикало две радикални изменения в системата на хранене. От гръцката античност било утвърдено сутрин да се закусва с хляб натопен във вино или бира. Постепенно тази попара била изместена от чаша кафе, най-често на гладно. Другата промяна е усвояването на непознатия преди това навик да се пият горещи течности.

Германците познали кафето в края на XVII век. През 1680 г. в Хамбург било отворено първото кафене, а петнайсет години по-късно примерът му бил последван от Лайпциг. Малко след това на изкушението се поддали Нюрнберг и Щутгарт. Първото кафене в Берлин отворило врати през 1721 година. Забрана за внасянето му станала причина за възникването на безредици през 1766 г. По онова време всеки, който пиел кафе се наказвал с глоба от 10 талера.

През 1665 г. придворен лекар предписал на руския цар Алексей Михайлович кафе срещу главоболие, но в Русия то проникнало едва към края на XVIII век и заварило вече утвърдени навици в пиенето на чай. По онова време статии за приготвянето на кафе според руския изследовател Пучеров имало в сп. "Всеобщее и полное домоводство" и в сп. "Экономическй магазин". Чак след 1812 г. вносът му се увеличил и употребата му започнала да се приема за бон тон.

У нас кафето е пренесено от турците.

Във Виена новата страст проникнала при малко странни обстоятелства. През 1683 г. след неуспешна обсада на града Турците се оттеглили, като оставили значително количество кафе във чували. Виенчани смятали да ги хвърлят в Дунава, но Георги Колчински, полски офицер на служба в австрийската армия ги спрял. Заради особени заслуги при защитата на града властите му подарили чудноватите зърна. Скоро след това той отворил първото Виенско кафене. Според изворите Колчински бил разузнавач и при една от мисиите си проникнал в тила на турците, като се представил за български търговец. В момента на ъгъла на ул. "Колчински" с "Фаворитен шрасе" се намира негов паметник. Представлява бронзова фигура на мустакат мъж със сурово лице, който налива кафе от кана. В краката му са захвърлени щит, меч, стрели и други оръжия.

В Полша то също е преминало от Турция. Един от рицарите на крал Ян Собески намерил в една турска шатра кафе, достатъчно да се открие първото кафене във Варшава.

Подобна е историята и на кафене в Будапеща, което продължава да съществува и до днес.

Така кафето бавно, но сигурно следвало своя път.

Първата лицензия за пренасяне на кафеено дърво в Америка е от 1670 г. на името на Дороти Джонс от град Бостън.

В началото на XVIII век кафееното дърво било култивирано само в Йемен, но твърде скоро отглеждането му се разпространило и в други части на света. Засаждането на първото кафеено дръвче на о-в Цейлон било последвано от о-в Ява и други индонезийски острови. През 1717 г. кафеенто дърво било успешно засадено в Хаити, през следващата година - в Гвинея. От тук през 1730 г. кафееният храст е бил пренесен в Бразилия. Следват Ямайка, Венецуела, Колумбия и накрая Сан Салвадор.

Според някои изследователи наименованието на кафето произлиза от арабската дума Quhwah, а според други от наименованието на етиопската област Кафа. И днес диворастящи горички кафе се срещат в Етиопия.

В момента в света се произвеждат повече от 3,5 милиона тона кафе. Най-големи производители са Бразилия, Колумбия, страните от Централна Америка, Ангола, Уганда, Индонезия и др. На първо място в света по употреба на кафе на човек от населението е Швеция.

Източник: в-к Пътешествие бр. 1
Дата: 06.05.2000 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Бакхус | Кафе | Кратка история на кафето
© 2000-2017 Udoma.com. Всички права запазени.