Търсене:
Приятни часове пред запенени халби

Влечението на българския народ към бирата и нейното бързо и трайно проникване във всекидневието му в края на миналия век е една от многобройните илюстрации на нашата вродена възприемчивост към ценностите на европейската цивилизация. До Освобождението пивото е практически непознато в България. Правени са отделни опити за примитивно производство в почти домашни условия, но без особен търговски успех. В Шумен унгарските емигранти, доведени от Лайош Кошут след революцията през 1848 година, си варили бира и дори запалили за идеята някои шуменци, но скоро след като си заминали, интересът към новото европейско питие угаснал, за да се пробуди внезапно и много бурно непосредствено след Санстефанския мир. Прави впечатление, че повечето известни пивоварни фабрики са създадени само три-четири години след възстановяването на българската държава. Пионерите в родното пивоварно дело са предимно чужденци - чехи, немци, швейцарци. Между тях има твърде много железопътни специалисти, които изоставили строителството на железниците, за да се посветят на един друг, по-здрав път за свързване на България с Европа - бирата.

Според Иржи Прошек за създател на модерното българско пивоварство трябва да се смята французинът Дюкорп, който от 1873 до 1876 година работел като инженер по строежа на железниците в Софийско и между другото отворил малка пивоварна фабрика в Княжево. Точно каква бира е правил и на кого я е продавал, не е известно. Неговата работилница по-късно наемат братя Прошекови, преди да построят пивоварната фабрика "Витоша" и избата "Дълбок зимник".

Самият Иржи Прошек идва за първи път в България през 1873 година заради ангажименти по трасирането на същата железница и тогава забелязал, че местните шопи имат обичай по време на жътва да си варят бира по най-примитивния египетски метод. Накисвали ечемик, който след като покълне, изсушавали на слънце. След това го доливали с гореща вода и му добавяли див хмел, а ферментацията и охлаждането ставали естествено. За наблюдателния и предприемчив чех нямало съмнение, че при една по-добра политическа и икономическа конюнктура успехът на пивоварството е гарантиран. Между другото Константин Иречек е описал обичая на българите около Ниш да си варят домашна бира от хмел и "слад" (малц).

Друг чех с огромен принос в родното пивоварно дело е Франц-Франтишек Милде - един от първите професионални технолози по нашите земи. През октомври 1882 година по негова инициатива няколко прогресивно настроени шуменци основали "Българско пивоварно дружество". Самият Милде отначало не бил приет в него, защото нямал капитал, но на следващата година с анекс към учредителния протокол бил признат за пълноправен съдружник. По негова рисунка била построена и първата фабрика, а от пролетта на 1883 година в казана, освен от споменатите унгарски емигранти, започнало производството на шуменско пиво - марка с голямо бъдеще през следващите десетилетия.

През 1899 година българските партньори опитали да измамят майстор Милде, поради което той купил с дългосрочно плащане пивоварницата на Йохан Хаберман в Русе и започнал там да прави бира. Уплашени от бъдещата конкуренция, съдружниците му бързо си изпълнили задълженията. След това Милде се върнал в Шумен, а в русенската пивоварница за главен майстор бил назначен брат му Себастиян. Малко по-късно тя станала собственост на Българското пивоварно дружество "Шумен", което се преименувало на Българско акционерно дружество "Шумен - Русе".

Във Варна пивоварството направило своя прощъпалник през 1884 година благодарение на двама предприемачи - Касабов и Втичев, които отворили малка фабрика със шестима работници и годишно производство около 70 000 оки пиво. За качеството му с много топло чувство разказва един тракийски войвода малко след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание. "След вкусните мезета и хубавото варненско пиво, попяхме комитетски песни и играхме хайдушко хоро", спомня си бунархисарския делегат на Варненския конгрес на Одринския окръжен революционен комитет, свикан през февруари 1904 година. През 1907 година там е основано акционерно пивоварно дружество "Галата".

Бирата станала особено популярна в края на ХІХ и в първите години на ХХ век. В повечето големи градове били отворени много бирарии, в които тогавашната средна класа прекарвала приятни часове пред запенените халби и "отлични закуски на скара".

Източник: в-к Пътешествие бр. 2
Дата: 12.05.2000 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Бакхус | Бира | Приятни часове пред запенени халби
© 2000-2017 Udoma.com. Всички права запазени.