Търсене:
Ромската Нова година
Свети Василий Дамаскинос Свети Василий Дамаскинос

Някои от тях дори са взаимствали елементи и от нашата обредност като ромите например, които живеят от столетия по българските земи.

Най–големият празник на циганите, от всички вероизповедания, е Василица. Според Юлианския календар тя се пада на 14 януари. В този ден циганите посрещат Новата година, а празненствата започват още на 13-ти и продължават до 15 януари. Тогава ромите почитат своя светец – покровител Свети Васили.

Една от легендите разказва, че Свети Василий спасил циганския род от удавяне в Червено море: Циганите били натоварени от египетски войници на кораб и изпратени в бушуващото море. Целта на тогавашния фараон била те да се удавят и се свърши с техния род. Но тъкмо морето да погълне кораба, светецът се смилил над циганите и решил да им помогне. Пратил ято гъски, което долетяло до удавниците, а те се покатерили на гърбовете им и така стигнали всички до отсрещния бряг.

Според друго предание, някога гаджовците (неромите) подгонили циганин и искали да го обесят, но един овчар, на име Васил, го укрил. Овчарят накуцвал, затова затова ромите го нарекли „банго” – кривия. Друг път същият спасил давещо се ромско дете. В знак на благодарност към спасителя, циганите отредили ден, в който го тачат.

Така празникът Банго Васили е един от най-големите празници, почитани от всички ромски групи у нас. Повсеместно е известен като ромската Нова година с обредност като на християнския Бъдни вечер.

При калдарашите и рударите се празнува по-скромно, докато при йерлиите и особено при бургуджиите и дръндарите, той се явява като празник, съизмерим с Гергьовден. Както ние очакваме с радост Дядо Коледа, така и ромите чакат посещение от Банго Васил, но едва след полунощ, защото дотогава вратите на домовете се заключват по традиция, за да не избяга късметът.

В новогодишната вечер на 13 срещу 14 януари се палят свещи, а трапезата, която е на пода, се прикадява по стара традиция със жив въглен и брашно, поставени на керемида.

Пие се греяна ракия и младите искат прошка от възрастните. По време на празника не се пее. На сутринта се вярва, че във всеки дом влиза Банго Васил, като ролята се изпълнява от главата на семейството или избран от него приятел, за да благослови дома и домашните за здраве, късмет и берекет. След това малките сурвакат големите също за здраве и на дружини тръгват да обикалят къщите. Задължително дечицата пръскат във всеки дом просо, слънчоглед, жито или царевица, което е пожелание за добра и богата година.

На този ден стопаните са най-щедри и даряват децата с ябълки, орехи и пари.

След настъпването на Новата година, сутринта на 15 януари, ромите започват да посрещат приятели и гости, като се надяват първият гостенин да е добър човек, за да им носи късмет.

Приготовленията за семейния празник започват отрано и младите почистват къщата.

За ромската Нова година на трапезата трябва да има сготвена птица - гъска, пуйка или петел. Приготвя се обикновено пълнена пуйка или яхния петел с картофи. Задължителни са туршиите и киселото зеле. Докато готви готвачката трябва да мълчи, за да не идва зло в къщата през годината.

Месят се три погачи - едната за Бог, другата за Банго Васил, а третата за къщата.

Правят се сарми, баница с късмети, риби и салати.

Пие се вино и ракия.

Източник: Милена Андреева
Дата: 15.12.2007 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Хол | Празници | Ромската Нова година
© 2000-2018 Udoma.com. Всички права запазени.