Разпитват го за приказката за лайното

Иванов получи съобщение, че трябва да се яви в полицията незабавно. За какво ли ще е ? – помисли си той. Да не би някъде да са го заснели да кара неправилно с колата или кой знае какво.
На уречения час той отиде. Посрещнаха го двама полицаи - Подлизанов и Умников.
- Казвай веднага какво си направил! Имаме информация, че готвиш покушение срещу нашия премиер – каза Подлизанов и го погледна гневно.
В това време Умников извади отнякъде един вестник, на който се мъдреше заглавие „Приказка за малкото лайно“.
- А това какво е? - каза той и го погледна победоносно.
- Ами, приказка за едно малко лайно.
- Лайно а, лайно - кресна Подлизанов - как смееш да наричаш така нашия премиер!
- Че аз никъде в приказката не споменавам за нашия премиер.
- Никъде а! Никъде – усмихна се Умников – писал си, че един политик бил казал, че ще направи София Мюнхен.
- Това нашият премиер ли го е казал? – попита невинно Иванов.
Двамата полицаи се спогледаха. Те не очакваха такъв развой на нещата и започнаха трескаво да разсъждават. Подлизанов си мислеше: „Хвана ни натясно този идиот. Ще трябва да признаем, че го е казал“. Умников, който беше по-умен от Подлизанов, си помисли: „Този идиот ни хвана. Няма обаче да признаваме“.
- Да, да – натъртено каза Подлизанов.
- Не, не – отрече Умников.
- Не, разбира се, че не – каза Умников. Как нашият премиер ще говори такива работи. Казал го е сигурно някой съветник, но той отдавна вече не е в щаба. Но ти, Иванов, да внимаваш друг път какво пишеш. А сега се разкарай оттука.
В това време Подлизанов извади пистолета от кобура си и го насочи в главата на Иванов.
- Майтап – захили се той. Ха-ха-ха!
Иванов излезе от полицията. „И все пак го беше казал“ – каза си той.