Търсене:
Присъствие непрогонимо

Не те срещам на портата
с хляб и сол
 – че и песът предано джавка
   зарад
редовния къшей.
С длани те срещам – клони зелени,
несгърчени от бялата ти риза,
от друга изпрана.
Не те срещам на портата
с хляб и сол.
Трапеза, музика
и всекидневие,
заплата,
почивка
и тенджери
при мене няма.
Хляб и сол,
       подправени с привичност,
при мене няма.
Друга ми е орисията.
И с устни я разчиташ
по йероглифите
на мойте длани
– че ти само
ги стопляш –
суровите клони,
във зной измръзнали
от чакане.
Че толкоз пролети
        следи от целувки –
пъпки зелени –
в цветчета разтваряш ти,
само ти ги огряваш.
Прочиташ с устни
вечната ми грижа –
присъствието ти непрогонимо
радостно отглеждам,
с хляб и сол
на портата го срещам,
пера му ризите,
трапеза му редя,
затъквам го със здравец,
щом тръгваш по света.
Такава ми е орисията.
Не те срещам на портата
с хляб и сол.

март - юни 1976

Източник: Диана Димих
Дата: 30.10.2003 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Хол | Свободно време | Пресата | Присъствие непрогонимо
© 2000-2019 Udoma.com. Всички права запазени.