Търсене:
Навън е тъмно

Навън е тъмно, вслушвам се,
вървя напред, не се обръщам.
След мене тихо ти промъкваш се,
и стъпките на ум броиш ми.

Във мрака спри, изчакай сенките
и те не знаят, нека си отминат.
Към мен се приближи, придърпай ме.
Стопли ръце, преди те да изстинат.

Сложи ги на врата, там топло е,
поискай най-нахално устните.
И колко сладко, колко сладко е,
да ме усетиш как допускам те.


***

А колко нощи, все от тук
аз пътя си нарочно отклонявам,
защото знам, безсънието напук
навън все твойте мисли разпилява.

Ти луташ се по улиците сам,
макар да има кой в леглото да те чака.
Как мога ли това да знам...
До тук доведох те сама във мрака.

Източник: Светлана Георгиева
Дата: 21.07.2011 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Хол | Свободно време | Пресата | Навън е тъмно
© 2000-2019 Udoma.com. Всички права запазени.