Търсене:
Сапунът, без който не можем

Първият сапун бил намерен в глинен цилиндричен калъп по време на археологически разкопки в древния Вавилон. Предполага се, че бил направен около 2800 г.пр.Хр. Имало и надпис - сместа била приготвена от пепел с животинска мас при силно варене.

1300 г. по-късно сапунът проникнал и в Египет, както ни пояснява папирусът от селището Ебер. Описана е комбинация от животинска мас, олио (или зехтин) и алкална сол, служеща за миене и намаляваща нараняването на кожата. Красивата Клеопатра, любима на Гай Юлий Цезар, (I в.пр.Хр.) използвала различни напарфюмирани сапунени смеси. Нещо повече, ваната й винаги била пълна с прясно мляко. Така кожата се запазвала свежа и еластична.

Древните гърци обаче не ползвали такъв вид сапун, особено спортистите. Потните тела, намазани преди състезанието с олио (това важело особено за борците), били покривани от смесица между кал, пепел, пясък и пемза. След това със стригили (нещо като метални сърпове) се изчиствало всичко от тялото. Гръцкият лекар Гален все пак измислил някакъв сапун, но с целебна цел.

Съвременното име сапун идва от една древна латинска легенда. Край р. Тибър имало възвишение, което се наричало Сапо. Там се правели жертвоприношения с животни. При дъжд остатъкът от мас (или лой), смесен с прахта от огъня, се разливал към реката. Там жените перяли дрехите и постепенно почнали да ги търкат с тази смес.

С падането на Римската империя (476 г. сл.Хр.) настъпил залез на сапуновата смес. Само в отделни южни райони на Испания и Италия се произвеждала тази полезна вещ. За хигиената, която и преди това не била на някакво високо ниво, настъпили тежки времена. През тези години Изтокът направил сериозни крачки в областта на парфюмерията и изработката на сапуни. По време на първия кръстоносен поход слабопросветените западноевропейски воини нямали никаква представа от тези ценности. Някои дори сутрин, след нощен запой, закусвали със сапуни, които ухаели приятно.

Едва през ХIII в. във Франция (през Марсилия) проникнал сапунът като стока, идваща от Изтока, Апенините и Пиринеите. Един век по-късно той стигнал и до Англия. Въпреки това къпането било рядкост. Дори живялата доста по-късно Мария Антоанета го вършела веднъж месечно.

Истинската баня ставала в голяма каца, заедно със спалните дрехи. В такова облекло хората вършели и полови актове. В някои случаи съпрузите през целия си брачен живот не можели да се видят голи. Такива просто били каноните на църквата.

На приемите в Западна Европа, особено в топло време, и мъже и жени смърдели на нечистоплътност.

Докато във Франция, Италия и на Албиона сапунът се правел основно от олио или зехтин, то в Скандинавия се използвало рибно масло. В Османската империя, особено сред привилегированата класа, се подържало високо ниво на хигиена.

Какво било положението във войската? Нито гръцките хоплити и римските легионери, нито рицарите ползвали сапуни, камо ли персонални. По време на Първата световна война (понякога) и през Втората световна при първа възможност на войниците се раздавали пакети цигари, калъп сапун за пране и пешкир.

Едва през ХVIII в. къпането и миенето със сапун се поставя на нов, по-висок пиедестал.

През 1930 г. Джон Брек патентовал своето изобретение, което нарекъл шампоан. На хинди думата "шампу" означавала "масажирам" (мачкам, замесвам). Изобретението излязло в два варианта - за суха и за мазна коса. Звездите от Холивуд започват веднага да купуват "Момичето на Брек".

Източник: Проф. д-р Румен Теофилов
Дата: 16.05.2005 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Баня | История | Сапунът, без който не можем
© 2000-2017 Udoma.com. Всички права запазени.