Търсене:
Сам вкъщи

Трите филма на Холивуд, първият от които излязъл на прага на столетието, придадоха странно виждане за детето, оставено само в къщи. Защото, пренебрегвайки стара максима за киното ­ типични герои в типични обстоятелства, те създадоха образа на малкото дете, способно да се справи само с всяка опасност.

Българската практика е далеч по-прозаична, но едва ли различна от всекидневието дори за средностатистическото американско семейство. С малката разлика, че там държавата се е погрижила (и за собствения си комфорт), като е забранила на родителите да оставят децата си сами до определена възраст ­ в противен случай ще отговаряте пред съда. Тук такава опасност не ви грози. Дори детето ви да е на няколко месеца, можете да го оставите и да излезете. Носите отговорност само ако направи някаква беля ­ извън дома (ако може вече да ходи, разбира се). Така или иначе вие сте отговорни за неговите действия поне до 14-та му година, когато според закона то е вече непълнолетно (или както е точният израз ­ частично дееспособно). Всеки юрист ще ви разтълкува последното като “право да излезе и да си купи сладолед или вафла, но не и само да си избере апартамент.

В по-сериозен тон обаче все по-често днес ни се налага да обмислим възможността детето ни да остане само вкъщи (поне за половината ден, когато не е на училище). Ако смятате, че ще ви дадем златните правила, които ще ви решат проблема, грешите ­ все пак всеки познава най-добре собственото си дете и само той може да прецени кога и как точно да вземе подобно решение ­ не забравяйте, че каквото и да се случи, до 18-та година вие носите изцяло отговорността за неговите действия.

На практика възможността детето да остане сам`о трябва да бъде приета от самите родители и затова на първо място те трябва да си отговорят на няколко въпроса:

  • до какво ниво ще имате достатъчно доверие в способностите на детето си да се справи само вкъщи
  • готови ли сте вие самите за тази крачка
  • не се ли поддавате твърде много на ситуацията и дали пък няма и друго решение

Ако сте си отговорили по съответния начин на тези въпроси, едва тогава има смисъл да говорите с детето. Не за всички деца подобно предложение е стресиращо. Някои най-вероятно дори ще прегърнат идеята ­ тогава имайте предвид, че опасността е друга ­ детето ви е склонно да надценява възможностите си, за да се покаже самостоятелно.

Назидателният тон е лоша форма за комуникация. Далеч по-добре е, ако детето разбере, че неговата помощ е важна за вас ­ така ще го ангажирате да даде най-доброто от себе си, да носи отговорност, но без да се надценява. Ето все пак няколко неща, които не бива да пропускате:

Създайте домашни правила -­ те не само ограничават, но и дават “права” на детето, докато е сам`о у дома: дали и как да ползва телефона, електрическите уреди (особено тези в кухнята); какво може да прави, докато ви няма.

Убедете го, че не трябва да ви се обажда по телефона, за да поиска разрешение за всяко малко нещо или да ви убеждава, че вече е достатъчно голямо, за да му разрешите и друго ­ това спокойно може да остане за вечерта.

Оставете на видно място както своя собствен телефонен номер, така и тези на пожарната и бърза помощ. Не разчитайте обаче, че детето ще знае какво да каже ­ затова разиграйте някакви възможни ситуации и му кажете как да действа. При възможност, оставете му и телефона на някой съсед ­ особено ако той по-често от вас си е вкъщи.

Обърнете особено внимание на поведението на детето при позвъняване на външната врата, независимо дали то е от непознат, или от някой приятел. Ако му нямате достатъчно доверие, най-добре му забранете да отваря изобщо.

Много често през учебната година децата ви не се прибират направо вкъщи след училище, защото ходят на уроци, танци или друго занимание. Във всички случаи направете план за разпределнието на времето през всеки ден от седмицата и как детето да се прибира до дома ­ това ще успокои и вас, ако не получите обаждането “вкъщи съм си” точно когато го очаквате.

Не товарете детето си с твърде много отговорности и винаги намирайте време да чуете след работа проблемите, с които се е сблъскало през деня.

И единственото златно правило - не забравяйте, че колкото и зряло да се държи вашето дете, то си остава само дете ­ затова и всеки от нас някога е носил ключа за вкъщи с въженце на врата.

Дата: 07.04.2001 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Детска | Възпитание | Сам вкъщи
© 2000-2017 Udoma.com. Всички права запазени.