Търсене:
Полиурия и полидипсия при кучето и котката

До полиурия и полидипсия могат да доведат структурни и функционални промени, засягащи различни органи и системи на организма. Откриването и разграничаването им са от особена важност за избор на подходяща терапия и прогнозиране на бъдещия ход на заболяването.

Полидипсия е термин, използван за означаване на състояния, в които животните пият повече вода от обичайното. За нормален се счита прием около 30-70 милилитра на килограм за денонощие, като това количество се влияе от редица фактори. Кучета от големи породи пият под 40 милилитра на килограм за 24 часа, а от малките-над 50 милилитра. Консумацията зависи и от темперамента, околната температура, съдържанието на вода и електролити в храната, физиологичния статус, здравословното състояние, индивидуални особености, навици, възраст и много други.

На стопаните понякога прави впечатление, че домашният им любимец пие много повече отколкото те считат за нормално. Това тяхно становище би се оказало много важно, ако състоянието е възникнало без да има значителни промени в околната среда и начина на живот, например смяна на храната със суха, повишаване на околната температура, лактация, интензивно физическо натоварване, диария, повръщане и др.

Собствениците все още не са започнали да измерват колко урина отделя животното, а и за лекаря това не е лесно изпълнимо. Нормално котките и кучетата отделят 20-50 милилитра на килограм тегло урина за денонощие, като това количество е по-малко от приетата вода, понеже тя се излъчва не само чрез бъбреците. На стопаните обикновено прави впечатление не завишеното количество, а това, че животните ги будят нощем за да бъдат изведени, уринират по-често или правят това на необичайни и неподходящи места. Ако пациентът има чести позиви за уриниране, но отделените количества урина са малки или никакви, то обикновено проблемът засяга долните пикочни пътища и не е съпроводен с полиурия полидипсия (ПУ/ПД).

След всичко казано дотук е важно да се разбере дали става въпрос за ПУ/ПД, поведенчески реакции или незадържане на урина. Необходимо е да бъде измерен дневния прием на вода и относителното тегло на урината. Ако при няколко поредни измервания отн. тегло е под 1,030, то тогава може да бъде подозиран обсъждания проблем. Ако изпитата вода е много, а отн. тегло е над 1,030, е необходимо да се разбере дали тя не се губи по друг начин освен с урината.

И когато вече сме решили, че нашият пациент е с ПУ/ПД, се оказва, че причините могат да бъдат твърде много. При кучето най-чести са бъбречна недостатъчност, хиперадренокортицизъм и захарен диабет, а при котката - бъбречна недостатъчност, захарен диабет и хипертиреоидизъм. Но как да бъдем сигурни, че не се касае за diabetes insipidus, нефрогенен d. insipidus, пиометра, бактериален пиелонефрит, E. coli септицемия, хипоадренокор- тицизъм, хиперадренокортицизъм, хипокалемия, хиперкалцемия, черно- дробни заболявания, храна много бедна на протеини, повишен прием на соли с храната, които също могат да бъдат придружени с ПУ/ПД? Различни лабораторни изследвания са необходими за да потвърдят или отхвърлят нашите предположения, а и да ни накарат да мислим за неща, които не сме и подозирали. Пълен уриноанализ, бактериологично изследване на урина, морфологични и биохимични изследвания на кръв, и абдоминална рентгенография могат да бъдат направени в някои ветеринарни амбулатории, а при нужда може да се използват и хуманни лаборатории. При всички такива случаи е необходимо да бъдат изследвани серумни нива на урея, креатинин, чернодробни ензими, калций, фосфор, кръвна захар, общ белтък, калий и натрий. При котки е добре да бъде изследвана и серумната концентрация на тироксин. Описани са и други много полезни методи за изследване, но за България те са неприложими засега. Следваща стъпка е да бъдат направени два много прости, но с изключителна диагностична стойност теста – тест лишаване от вода и тест екзогенно приложение на антидиуретичен хормон, които ще бъдат подробно описани в края на статията. A ето и състоянията, при които един от признаците е полиурия-полидипсия.

1. Бъбречно заболяване в крайна фаза

Терминът се използва за означаване на хронично прогресивно необратимо заболяване на бъбреците в напреднал стадий на развитие. Независимо дали причината да бъдат увредени над три четвърти от нефроните е била възпалително, метаболитно или генетично заболяване, неоплазия, исхемия или др., то клиниката е сходна.

В началния стадий поради големите си компенсаторни способности бъбреците успяват да очистват организма от отпадните продукти на обмяната, но с цената на отделяне на големи количества урина с ниско относително тегло. Това води до завишаване консумацията на вода, като други сериозни клинични аномалии може и да няма. В по-късния стадий на декомпенсация обаче освен полидипсия и полиурия има анорексия, загуба на тегло, депресия, дехидратация, повръщане, стоматит, кафеникаво оцветяване на езика и венците, бледи лидавици. Поради развитието на вторичен ренален хиперпаратиреоидизъм се стига до деминерализация на костите (най напред на челюстите, а после и други) последвано от падане на зъби и патологични фрактури. Лабораторните изследвания разкриват прогресивна нерегенеративна анемия, левкоцитоза, завишени серумни нива на урея и креатинин, амилаза и фосфор. Белтък в урината има рядко, или е само следи.

Много характерно в случая е, че поради загубената способност на бъбреците да разреждат и концентрират урината относителното й тегло не остава постоянно ниско дори и когато животните са дехидратирани. То е фиксирано в границите 1,008 – 1,012) като на кръвната плазма и не се повлиява от теста с лишаване от вода, дори когато животните загубят над 5 % от теглото си.

2. Бъбречна амилоидоза

Клиниката и лабораторните изследвания са подобни на описаните в т. 1 с тази разлика, че в урината има постоянно белтък (албумин). Амилоидоза може да се подозира след прекарани продължителни и тежки гнойни инфекции, обширни некрози или наличие на неоплазии.

3. Ренална кортикална хипоплазия

Това е генетично обусловено заболяване, срещащо се при млади кучета (от няколко месеца до 2 годишна възраст), по-често при породите норвежки егхунд, лхаса апсо, ши тсу, самоед, кокер шпаньол, доберман пинчер и стандартен пудел. Признаците са подобни на описаните в точка едно, като обикновено започва с ПУ/ПД, а по-късно се развиват и останалите. Палпаторно или рентгенологично може да бъдат открити бъбреци със значително по-малък от нормалния размер.

4. Хроничен пиелонефрит

Това е заболяване, причинено от бактериална инфекция. Може да протича субклинично, особено след острия стадий, докато бъде увредена по-голямата част от паренхима. Клиниката тогава е като в точка 1, с тази разлика, че в урината обикновено се откриват гной, кръв, белтък, цилиндри и бактерии.

5. Поликистично бъбречно заболяване

Това е вродено, вероятно генетично обусловено заболяване, характеризиращо се с наличие на множествени кисти в бъбреците, наличието на които може да не е съпроводено с клиника и може да доведе до прогресивна бъбречна недостатъчност. По-често се среща при персийски котки. Диагнозата се поставя ехографски, рентгенологично или случайно по време на лапаротомия. Големи кисти могат да бъдат палпирани. Клиниката е като в т. 1, когато се стигне до атрофия на достатъчно голяма част от паренхима.
 При всички описани дотук състояния, за да се стигне до постоянна полидипсия и полиурия е необходимо повече от 75 % от бъбречния паренхим да бъдат увредени. Понеже тези заболявания са необратими и прогресивни, откриването на първопричината има малко значение за прогнозата и начина на лечение, което обикновено е симптоматично и много по-успешно ако започне рано.

При заболяванията, описани по-долу, ПУ/ПД е постоянен или непостоянен признак, като причините за нея са обикновено извън бъбреците.

6. Хиперадренокортицизъм (CUSHING SINDROME)

Среща се при възрастни кучета, като има породна предразположеност при дакели и миниатюрни пудели. Може да бъде първичен, дължащ се на свръхпродукция на хормони от надбъбреците или ятрогенен, вследствие продължителна употреба на високи дози кортикостероиди.

Най-често първите забелязани от стопаните признаци са ПУ/ПД и нощно напикаване. Поради мускулна слабост коремът често е увиснал. Кожата е тънка, фина и лесно се виждат кръвоносните съдове. Козината е чуплива и тънка, като има симетрична алопеция, хиперпигментация и често вторична пиодермия. При около 30-40 % от случаите има кожни минерализации. При лабораторни изследвания се откриват абсолютна или относителна еозинопения, лимфопения, левкоцитоза и моноцитоза. Нивата на алкалната фосфатаза са завишени. Умерените хипергликемия и глюкозория са чест, но непостоянен признак. ПУ/ПД се дължи на частичния антагонизъм между кортикостероидите и антидиуретичния хормон. Тестът с лишаване от вода обикновено води до покачване на отн. тегло на урината над 1,025. Сигурен метод за доказване на заболяването е откриване на завишено съдържание на кортикостероиди в урината и кръвта.

7. Захарен диабет

Това е една от най-често срещаните ендокринопатии при възрастни кучета. Неусложнените форми се характеризират с ПУ/ПД, слабеене при добър, а понякога и силно завишен апетит. Около 15% развиват билатерална катаракта. Освен това при усложнените форми има и анорексия, депресия, повръщане, дехидратация. Характерно за захарния диабет е, че независимо от полиурията урината е с високо относително тегло (над 1,015), дължащо се на съдържащата се в нея захар. Животните са с намалена резистентност към бактериални и гъбни инфекции, и нерядко страдат от цистит, простатит, бронхопневмония, дерматит и др., придружени с левкоцитоза. Рентгенологичното откриване на газ в пикочния мехур насочва към диабет, понеже урината с високо съдържание на захар е подходяща среда за развитие на някои микроорганизми. Кръвна захар над 12 mmol/l, е сигурно доказателство за диабет, ако пробата е взета няколко часа след нахранване.

8. Diabetes Insipidus (Първичен диабет)

Среща се при недостатъчна секреция на антидиуретичен хормон вследствие на черепномозъчни травми, тумори, исхемия и други увреждания на хипофизата. Характеризира се с тежка ПУ/ПД с внезапно начало. Приема на вода надвишава 100 мл/кг за 24 часа. Oбикновено пият по 130-700 милилитра на килограм на ден и отделят по 100-600 милилитра. Поради запазената способност на бъбреците да реабсорбират соли, относителното тегло на урината е много ниско (1,001 – 1,006). В повечетo случаи липсват други лабораторнодоказуеми аномалии. След лишаване от вода относителното тегло може леко да се завиши, ако способността на хипофизата да отделя АДХ е запазена в някъква степен. Сигурен метод за доказване на заболяването е посоченият тест с екзогенен АДХ.

9. Ренален диабет (Вторичен диабет) Diabetes Insipidus

Това не е спецефично заболяване, а състояние, при което бъбреците не са способни да концентрират урината, въпреки че нивата на антидиуретичен хормон са достатъчни или завишени. Причините са различни и много от състоянията, водещи до ПУ/ПД могат да бъдат поставени в тази категория. Както и при първичен diabetes insipidus може да няма никакви други откриваеми аномалии. За разлика от него началото не е така внезпно, ПУ/ПД не е толкова тежка, относителното тегло на урината не винаги е толкова ниско. Концентрационната способност на бъбреците не се възстановява след спонтанна или предизвикана дехидратация, както и след екзогенно приложение на АДХ.

10. Хиперкалцемия

Полиурия и полидипсия се появяват в ранен стадий на заболяванията, протичащи със значителна хиперкалцемия. В късен стадий, поради токсичното влияние на калция върху бъбреците, а понякога и минерализацията им се стига до тяхното сериозно увреждане, което задълбочава проблема.Причините за завишено съдържание на калций в кръвта са различни, като за тях и за диференциалната им диагностика също може да се говори много. ПУ/ПД не е постоянен признак, но ако присъствието й се съчетава с хиперкалцемия, могат да се подозират хиперпаратиреоидизъм (първичен, хранителен или ренален), злокачествени заболявания на костния мозък, хипоадренокортицизъм, бъбречна недостатъчност, остеомиелити, големи метастази на тумори в костите, хипервитаминоза D и други.

Някои тумори (лимфосаркома, аденокарцинома на апокринните клетки на парааналните жлези) могат да образуват вещества, притежаващи хормонална активност, подобна на тази на околощитовидните жлези. Състоянието е известно като псевдохиперпаратиреоидизъм и почти винаги е съпроводено с ПУ/ПД.

11. Пиометра

За наличие на това заболяване, съпроводено с натрупване на гной в маточната кухина може да бъде подозирана всяко женско животно по време на диеструса, най-често 2-8 седмици след разгонване или след приложение на екзогенни прогестеронови препарати. Класическите признаци на зболяването са ПУ/ПД, треска, слабост на задните крайници, повръщане, увеличаване обема на корема, анорексия, летаргия. Наличието на високостепенна левкоцитоза и неутрофилия с ляво разместване значително подпомага диагнозата, но не е постоянен признак. В напреднали случаи може да има и левкопения поради токсично увреждане на костния мозък. Завишаваните нива на серумни урея и креатинин, както и леката анемия са също непостоянни признаци.

Увеличеният утерус може да бъде видян рентгенологично, но и това не е достатъчно за поставяне на диагноза. Tя значително се улеснява ако цервикса е отворен и има обилни гнойни или мукопурулентни изтечения, често примесени с кръв. ПУ/ПД може и да е значителна, когато матката е инфектирана от e.coli. Поради увреждане на бъбреците от ендотоксините на бактерията и поради антагонизма им спрямо антидиуретичния хормон отн. тегло на урината може да е 1,003-1,006. Измененията в бъбреците са обратими и концентрационната им способност се възстановява няколко седмици след овариохистеректомията.

12. Тежки чернодробни заболявания

ПУ/ПД е непостоянен признак при сериозни чернодробни увреждания. Наличието му обаче трябва да ни кара да мислим и за тях. Клиничните признаци включват ремитираща треска, безапетитие, загуба на тегло, иктерус, жълтозелена урина (вследствие на жлъчни пигменти в нея), хепатомегалия или намален размер на черния дроб, склонност кръм кръвотечения вследствие намаления брой тромбоцити и промени в синтеза на белтъци, участващи в кръвосъсирването и К-хиповитаминоза, асцит, дължащ се на хипопротеинемия, хипернатремия и портална хипертензия. Срещат се и промени в поведението - летаргия , агресия, хистерия, депресия, амауроза.

Диагнозата се подпомага от изследване на серумните белтъци, билирубин, чернодробни ензими, рентгено и ехография. За сега не ми е известно в България да се прилагат функционални тестове за оценка на чернодробната функция, биопсия на черен дроб и други все още недостъпни за нашата страна диагностични методи.

13. Синдром на Фанкони

Това е генетично обусловен дефект в реабсорбцията, водещ до тежка ПУ/ПД с глюкозурия при нормално или ниско ниво на захар в кръвта, аминоацидурия, протеинурия. С урината се губят витамини, минерали и бикарбонати. Това води до прогресиращи ацидоза, необратими увреждания на бъбреци и на други органи и смърт.

Заболяването се среща основно при кучета от породата басенджи (някои лекари дори смятат, че кучета от тази порода трябва да бъдат подлагани ежемесечно на преглед), но може да засегне и всеки друг бозайник. Кокершпаньол и маламут също са предразположени. Ако заболяването се открие навреме и лекува подходящо, прогнозата е добра за дълъг период от време, но лечението е много сложно и скъпо.

Най-често синдромът на Фанкони се бърка с диабет и хиперадренокортицизъм. За поставяне на диагнозата със сигурност е необходимо пълно биохимично изследване на кръв и кръвногазов анализ.

14. Хипертиреоидизъм

Засяга котки на средна или над средната възраст и много рядко кучета. Характеризира се със свръхпроизводство на тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3) и съпътстващите ги прояви на тиреотоксикоза. Най-често срещаните клинични признаци са загуба на тегло, завишен апетит, хиперактивност и нервност. Животното има тахикардия, сърдечен шум, диария, повръщане, увеличен обем на изпражненията, мускулен тремор, ускорено дишане. Рядко има застойна сърдечна недостатъчност и задух. ПУ/ПД се среща при около 60 % от случаите. При малък процент от тях признаците могат да са съвсем нетипични и обратни на описаните – анорексия, летаргия и депресия.

При около 25 % от засегнатите котки се констатира стреслевкоцитоза, лека до умерена еротрицитоза и повишаване на хематокрита и хемоглобина. Повече от половината пациенти са със средно до умерено покачване на стойностите на чернодробните ензими ALT, AST и AP.

Необходима е внимателна палпация на щитовидната жлеза при всички пациенти с тези клинични признаци. В повечето от случаите тя е забележимо увеличена. Завишени концентрации на Т4 в серума потвърждава диагнозата. Поради широките граници на нормалното съдържание на Т4 в серума са необходими повече изследвания и внимателно интерпретиране на резултатите.

15. Психогенна полиурия (полидипсия)

В този случай водеща е свръхконсумацията на вода. Може да се развие вследствие на различни причини – лошо отношение, безпричинни наказания, смърт или трайно отсъствие на член от семейството, към който животното е силно привързано, дълго стоене само у дома, поява на ново животно или бебе и пренасочване вниманието към него и други.

Пoнеже бъбреците са здрави и способността им да концентрират урина е напълно запазена, особено в началото, то при лишаване на пациента от вода относителното тегло на урината се покачва бързо дори и след лека дехидратация.

От всичко написано до тук става ясно, че полидипсия-полиурия не е диагноза, а състояние, придружаващо много заболявания и е следствие на най-различни причини. Опитал съм се да посоча всички, които са ми познати, без никакви претенции за пълна изчерпателност. Добре разбирам, че написаното е крайно недостатъчно, но моето намерение бе не да бъда прекалено подробен, а да помогна на клинициста да се справи по-бързо и успешно с диагностицирането на някои определени случаи.

А ето и описаните по-горе тестове:

1. Тест с лишаване от вода (Water deprivation test)

2. Тест с прилагане на екзогенен антидиуретичен хормон

Грешки при интерпретацията на двата теста:

Най-често това може да се случи при хиперадренокортицизъм. Такива пациенти могат да имат:

  • Напълно запазена способност да концентрират урината. Тогава се подозира психогенна полидипсия.
  • Ненапълно запазена способност да концентрират урината след дехидратация, последвано от повишаване на отн. тегло след тест с екзогенен АДХ. Предполага се централен diabetes insipidus.

Би било добре преди животните да бъдат подлагани на тези тестове да се изключи хиперадренокортицизъм с подходящи методи.

А сетихте ли се, че полиурия-полидипсия може да е следствие от приемане на някои лекарства?

Източник: д-р Стоян Коджабашев, Ветер. амбулатория “Д-р Коджабашев” - Русе
Дата: 23.12.2004 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Детска | Любимци | Полиурия и полидипсия при кучето и котката
© 2000-2017 Udoma.com. Всички права запазени.