Търсене:
Елементи на геомагнитното поле

Геомагнитно поле на Земята

Съществуването на геомагнитно поле на Земята е било известно преди повече от 1 000 години от нашата ера. Оттогава е известно и приложението на компаса. Магнитната стрелка, окачена да се люлее свободно около центъра на тежеста й, заема във всяка точка от пространството определено направление, като се установявало допирателна по силовата линия на Земното на магнитно поле в тази точка.Във всяка точка на пространството магнитното поле на Земята се характеризира с интензитета Т и с неговите хоризонтална (Н) и вертикална (Z) съставящи.

В дадена точка О поместваме началото на правоъгълна координатна система, така че оста +Х да е насочена към север по географския меридиан, оста +У -към изток, а оста +Z –вертикално надолу.

Ако се означи с Т интензитетът на геометричното поле в началото на координатната система,проекцията му Н върху равнината XOY е негова хоризонтална съставяща,а проекцията му Z върху оста OZ-вертикална съставяща.Проекциите X и Y на Н върху осите OX и OY се наричат съответно северна и източнасъставящи.

Вертикалната равнина, в която лежи векторът Т,е равнината на магнитния меридиан.Направлението на съставящата Н определя направлението на магнитния меридиян.

Ъгълът, който равнината на магнитния меридиян сключва с равнината на географския меридиян, т.е. ъгълът между Н и оста ОХ, се нарича магнитна деклинация и се бележи с D. Ъгълът между вектора Т и хоризонталната равнина се нарича магнитна инклинация и се бележи с I.

Векторите T,Z,H,X,Y и ъглите D и I се наричат елементи наземното поле. Между тях съществуват следните връзки:

Z = TsinI          Z = HtgI          H = TcosI
X = cosD          Y = sinD

Очевидно, за да се определи напълно векторът Т, трябва да се знаят елементите D, Z и D или H, D и I или Z, X и Y.

При геомагнитните измервания за геоложки цели се определят елементите H, Z и D, а при магнитните снимки на големи области - H, D и I. По резултати от измерванията на различни елементи на геомагнитното поле в дадена област от земната повърхност се строят различни видове геомагнитни карти. Върху тях се представя чрез изолинии разпределението на стойностите на даден елемент на полето. Изолиниите върху картата на магнитната деклинация се наричат изогони; на магнитна инклинация - изоклини; на хоризонталната или на вертикалната съставяща на полето-изодинами H или Z.

Стойноститена различните елементи на геомагнитното поле непрекъснато се менят по място и време. Според периода, за които се разглежда вариацията на даден елемент по време, се различават денонощни, годишни и вековни вариации. Следователно, при съставянето на геомагнитна карта на някой от елементите на полето, трябва стойностите му във всички точки от картата да бъдат отнесени към някакъв определен момент, който се нарича епоха. Прието е за епохата да се избира средата на годината, именно моментът 0 часа и 0 минути на 1 юли и за години, които са кратни на пет, например 1945, 1950, 1955 и т.н.

Днес съществуват геомагнитни снимки за почти всички страни на Земята.

Първите магнитни карти на европейската част на Русия са били съставени за епохата 1880 год. от А. Тило, астроном-геодезист, който е извършил измервания по рядка мрежа 894 точки. През периода 1900-1930 г. цялата площ на СССР е била покрита с абсолютни магнитни измервания по мрежа с гъстота 1 точка на 400 кв.км. Във всяка точка са били измерени H, D и Z. От 1932 г. са започнали и относителни измервания на Z върху отделни площи. До 1949 г. са били извършени абсолютни измервания в повече от 26 000 точки, както и повече 140 000 относителни измервания на Z, в площите между тези точки. Въз основа на тези измервания са съставени карти на СССР.

В България са извършени абсолютни измервания на H, D и I от Държавния географски институт през периода 1936-1940 г. върху мрежа със средна гъстота 20 х 20 км.

Управлението за геоложки и минни проучвания е извършило през годините 1947-49 регионална Z-магнитна снимка на цялата страна върху мрежа с гъстота 1 точка на 50 кв.км. Картата на аномалиите Z дава представа за геоложкия строеж на страната.

Най-малко изследвания в магнитно отношение са областите на Артика и Антрактида. Тяхното проучване се извършва от отделни експедиции.Данните за елементите на геомагнитното поле там са все още оскъдни.

Съществуващите геомагнитни карти на земното кълбо показват закономерно изменение на елементите на магнитното поле. Така, например, изогоните се събират в две противоположни точки, наречени магнитни полюси на земното кълбо, които са отместени от географските полюси. Оста, която съзрява тези точки, е наклонена, спрямо земната ос на въртене, под ъгъл 11 градуса. Само в източната част на азиатския континент се образуват затворени линии. Стойностите на Н на магнитните полюси са нула и в общи линии нарастват към магнитния екватор, като достигат максимална скорост 0.40 Ое. Стойностите на Z на магнитния екваторса нула, а на магнитните полюси достигат максимум 0.66 Ое.

Източник: Евгени Иванов
Дата: 10.12.2005 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Детска | Образование | Астрономия | Елементи на геомагнитното поле
© 2000-2019 Udoma.com. Всички права запазени.