Търсене:
Восъчето

Восъчето е катерливо растение, отглеждано заради бяло-червените ароматни цветове и е идеално за висящи съдове или за обикновени саксии, снабдени с решетеста подпора. Има умерена нужда от грижи.

Височина:
Стъблата на това растение стигат до 30 см височина преди да се смъкнат и да увеличат ширината максимум до 3 метра.

Листа:
Тъмнозелени, месести с "восъчно" покритие от където идва и името на цветето.

Цветове:
През цялото лято е окичено със съцветия от по 8-10 звездообразни цветчета, разположени като чадърче и надвисват така, че пурпурната им сърцевина се скрива. Имат силен сладникав аромат. Не махайте клонките с прецъфтелите цветове, тъй като на тяхно място ще се появят по-кичести и по-красиви.
Колкото е по-старо растението, толкова по-ефектни са цветовете му.

Температура:
Восъчето изисква през цялата година умерена температура, която през зимата не бива да пада под 10-12° С.

Светлина и местоположение:
Растението има нужда от отлично осветление, но трябва да се пази от обедното слънце, което може да изгори листата му. Не трябва да бъде изложено на течение. Ако е на много тъмно няма да цъфне. Като цъфне не променяйте местоположението му.

Поливане:
От пролетта до есента да се полива умерено, а през зимата - по-рядко.
Повърхността на почвата да се оставя да изсъхне между две поливания.
Восъчето вирее при добра влажност и трябва да се оросява редовно.
При оросяването е необходимо голямо внимание: цветовете не следва да се мокрят, още повече, ако още са в пъпка.

Торене:
Тори се с хранителен разтвор на всеки 2 месеца от пролетта докъм края на лятото.

Размножаване:
Най-добрият период е от пролетта до лятото. Става чрез листни резници с едно или две листа, или странични клонки.

Пресаждане:
Ако е необходимо, восъчето се пресажда през пролетта в почва с преобладаващо високохумусна съдържание. Потребна е саксия с добро водоотцеждане, за да не изгният коренчетата. Ако диаметърът й е 10-15 см, може вместо растението да се пресажда, просто да се опресни горният слой на почвата.

Разновидности:
В природата съществуват около 200 вида, но в стайни условия се отглеждат само три:

• Hoya bella, която е с цилиндрични стъбла. През лятото цъфти с ароматни съцветия, които наподобяват малки чадърчета. Цветчетата са дребни, восъчноподобни, бели, с тъмнорозова корона в центъра.

• Hoya carnosa - доста по-голяма от предната. Листата й са месести и добре защитени от изсъхване. Лесно се приспособява към климата на всякакви помещения. Лесно понася всякакви зимни понижения на температурата.
На много светло място растението образува чадъровидни кремави съцветия с прекрасен аромат.

• Hoya multiflora – на външен вид с нищо не прилича на останалите две. Може да я сбъркате с някое друго растение и въобще да не я причислите към семейството на хоята. Този вид има съцветия във формата на чадъри, но те се състоят от десетки изключително ароматни цветчета. Формата на всяко е стреловидна, а цветът бял и светложълт. Частично са прикрити от зелени листа с дължина 10 см, въпреки че стъблата й са доста здрави, тази хоя се нуждае от допълнителна опора. Причината са тежките листа и цветове.

Внимание:

Не безпокойте растението, когато покарват новите листа и не отстранявайте старите от стъблото: оставете ги да окапят и избягвайте присажданията, стига да не са наистина наложителни.

Наблюдавайте растението, за да установите навреме, ако го нападнат щитоносни въшки.

Дата: 25.09.2007 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Вила | Цветя | Восъчето
© 2000-2018 Udoma.com. Всички права запазени.